(утринна разговорка)

Днес Ви виждам тъй красива,
що видяхте в своя сън?
— Бряг, и сливи,
и луна навън. —

Още? Още? Там на склона
кой пристигна в късен час?
— Дездемона бе
и аз.

Гледате ме тъй несмело:
Кой бе скрит зад тези сливи?
— Бе Отело —
най-красивия.

Беше ли за вас достоен?
Като лунен лъч ли бе?
— Да, като воин
и поет.

Имаше ли в песента му
неоткрита красота?
— Да, в пустиня
и в мечта.

И любовния му ромон
вие слушахте в захлас?
— Плака само Дездемона,
но не — аз.