Зад къща изоставена и бедна,
Останки от ограда де чернеят,
Стар гарван развълнувано беседвал
С окъсан просяк за съновидения.

И този път бил силно разтревожен —
С треперещ глас на просяка хортувал —
На кулата сред руините снощи,
Как сънища небивали сънувал —

Във полет смел по въздуха се носел,
Забравил за тъги и за неволи.
Принц бил в съня окаяният просяк,
А сам той — лебед бял и волен…

В безсилие беднякът тихо хлипал…
Нощ тежка от небето се откъснала…
Минаващата покрай тях старица
Набързо плахо се прекръстила…