Да, аз зная, че не Ви подхождам…
Да, аз зная, че не Ви подхождам —
Пришелец съм от друга държава.
Китарен звън душата ми не трогва —
Напевът на зурна ме запленява.
И не на тъмни фракове и рокли
По зали и салони за обяди.
Аз стиховете си чета на дракони
Сред облаци и водопади…
Обичам аз, както арабин във пустиня —
Навел глава да пия от водите.
А не — рисуван рицар от картина —
Да чакам, гледайки звездите.
И ще умра, но надали в кревата
С нотариус и лекари край мене,
А в някоя колиба непозната,
С трева обрасла до колене.
Не ми е мястото да ида хрисим
С добрите протестанти в рая.
А там, където викат :«Изправи се!»
Все грешници и блудници накрая.
Да, аз зная, че не Ви подхождам —
Пришелец съм от друга държава.
Китарен звън душата ми не трогва,
Напевът на зурна ме запленява.
Я и Вы
Да, я знаю, я вам не пара,
Я пришел из иной страны,
И мне нравится не гитара,
А дикарский напев зурны.
Не по залам и по салонам
Темным платьям и пиджакам —
Я читаю стихи драконам,
Водопадам и облакам.
Я люблю — как араб в пустыне
Припадает к воде и пьет,
А не рыцарем на картине,
Что на звезды смотрит и ждет.
И умру я не на постели,
При нотариусе и враче,
А в какой-нибудь дикой щели,
Утонувшей в густом плюще,
Чтоб войти не во всем открытый,
Протестантский, прибранный рай,
А туда, где разбойник, мытарь
И блудница крикнут: вставай!
