Очите му — подземни езера са,
Палати, изоставени от царя.
Със знака на позора е белязан,
За Бог той дума не отваря.

А устните му пурпурна са рана
От острие, просмукано с отрова,
Печални и затворили се рано,
Зоват към наслаждение ново.

Ръцете бледи - мрамор пълнолунен,
Тежат им неизкупени проклятия,
С момичета-магьосници палували,
Познават кървави разпятия.

И странен е вековният му жребий —
Бленуван от убийци и поети,
Дали не е белязан по рождение
В небето с кървава комета.

В душата му стаени са обиди,
Безименна е мъката нетленна.
Не сменя за Мадона и Киприда
Той спомените си безценни.

Злобее, но не е безбожник сприхав,
И хубава е нежната му кожа,
Той може да се смее и усмихва
Ала… да плаче повече не може.