Не със седем ключа от елмази
Е затворил Бог към Рая входа.
Блясъкът му никого не блазни
И дори не знае го народът.

Той врата е на стена забравена,
С камъни и мъх, и нищо повече.
А до нея просяк — гост неканен,
Е застанал с ключове на пояса.

Покрай него преминават воини,
Рог тръби, сребро звъни в доспехите,
Ала никой не поглежда кой е той —
Светлият апостол — Свети Петър.

И мечтаят : «Там, на Гроба Божи,
Ще отвори нам вратите Раят,
На Табор планината във подножието,
Часът ни обетован ще удари».

Тъй преминава тромаво народът.
Кънти и вие звънката гълчава.
Апостол Петър в скъсаната роба
Там като просяк блед и нищ остава.