И час след час лети, и впада във тъма,
а моят фин флуид обсеби го жена.

И е в затворен кръг, а думите мълчат,
че той свещен е дълг, от минало печат.

Числата – вълшебствА си имат свой промИсъл,
знам всички аз слова и скрития им смисъл.

ОвъпросИх и тях, но никой, боже мой,
не беше, сам видях, като флуида твой.

Познанието сладко не ме спасява, знам,
че времето е краткост, а по закон съм сам.

И час след час лети, и впадам във тъма,
затуй, че мой флуид превзет е от жена.