Адис-Абеба, град и песен,
На бряг край ручеи прозрачни,
Небесен ангел те донесе,
Ахат сред проломите мрачни.
Армида в цвят… И — пилигрим —
Хранител на любов неясна.
(Мълчим, пред него, ний мълчим)
А розите са тъй прекрасни.
Там взор един в душата впит,
Отрови и лъжи разлива,
Във сянката на фикус скрит,
Алее сред чинари диви.