Защо съм насъбрал все мисли тежки,
Като крадци в околностите нощем?
От мрачни лешояди по — зловещи,
Защо за мъст жестока те ме глождят?

Надеждата си тръгна, и мечтите,
Вълнението очите ми отвори
На страница прочетох призрачна
Какво съм казал, мислил или сторил.

За туй, че гледах със очи спокойни
Онези, към победите препуснали,
За туй, че с устните си знойни
Докосвах устни грях невкусили.

За туй, че моите ръце и пръсти
Не знаят що е рало — бяха тънки,
За туй, че песните ми вечно пръснати,
Сърце ми късаха — тъй тъжни, звънки.

Настана вече време за разплата —
Слепците храма нежен ще разбият.
И мислите — крадци във тишината,
Мен като просяк в мрака ще затрият.