- Язык:
Болгарский (Български)
- Автор:
Бойко Ламбовски
Щастие
В мечтата бедният е сигурен.
Безсилният очаква мощ.
А пък затворниците мигар не
сънуват рая всяка нощ?
Но няма нищо по-отхвърлено
от скритата в разкош печал.
И за принцесата посърнала
аз всичката си кръв бих дал.
2.
„Искаш ли, клети гърбушко,
ти мястото ми сега?
В радост и страст да се люшкаш
с висока, стройна снага?“
Той ме изгледа полека
с взор навъсен, студен:
„От теб не ща нищо, човеко,
по-далеч само стой от мен.“
3.
С хиляда струни свири всяка
печална лютня. С ни една
щастливата не свири. Чака
отвъд доволството злина.
И онзи, който и проказа
цереше с вяра и със жал,
би предпочел бедняка Лазар
пред влъхвата забогатял.
4.
Та аз не съм грешник, Боже,
не хвърлям блудни слова.
И вярвам, вярвам — не може
да не съзираш това.
Е, мразех безкрайни скърби,
и още съм пълен с плам.
Един ден ти ще загърбиш
душата ми бедна, знам.
5.
В най-светлия и хубав ден —
на Възкресение Христово,
тъй всичко ми се стори ново
и се помислих за спасен.
Насън ранен съзрях се аз.
В прахта лежеше мойта младост.
Заплаках над света тогаз
със сълзи на кипяща радост.
Перевод стихотворения Николая Гумилёва «Счастие» на болгарский язык.
Счастие
1.
Больные верят в розы майские,
И нежны сказки нищеты.
Заснув в тюрьме, виденья райские
Наверняка увидишь ты.
Но нет тревожней и заброшенней —
Печали посреди шелков,
И я принцессе на горошине
Всю кровь мою отдать готов.
2.
— «Хочешь, горбун, поменяться
Своею судьбой с моей,
Хочешь шутить и смеяться,
Быть вольной птицей морей?» —
Он подозрительным взглядом
Смерил меня всего:
— «Уходи, не стой со мной рядом,
Не хочу от тебя ничего!» —
3.
У муки столько струн на лютне,
У счастья нету ни одной,
Взлетевший в небо бесприютней,
Чем опустившийся на дно.
И Заклинающий проказу,
Сказавший деве — талифа!..
… Ему дороже нищий Лазарь
Великолепного волхва.
4.
Ведь я не грешник, о Боже,
Не святотатец, не вор,
И я верю, верю, за что же
Тебя не видит мой взор?
Ах, я не живу в пустыне,
Я молод, весел, пою,
И Ты, я знаю, отринешь
Бедную душу мою!
5.
В мой самый лучший, светлый день,
В тот день Христова Воскресенья,
Мне вдруг примнилось искупленье,
Какого я искал везде.
Мне вдруг почудилось, что, нем,
Изранен, наг, лежу я в чаще,
И стал я плакать надо всем
Слезами радости кипящей.