- Язык:
Болгарский (Български)
- Автор:
Бойко Ламбовски
Птица
Нямам вече нито искрица
от молитвения захлас.
И над мен заплашителна птица
с огнен поглед съзирам аз.
Чувам сдържания й ропот
като звън цимбален е той,
като пагубен морски рокот
от гръмлив, побелял прибой.
Ето — виждам — нокти-стомана
висват в синкава светлина,
като пръски от мръсна пяна,
озарени от зла луна.
Аз се плаша. Не я разбирам.
Не съм младият Ганимед,
който броди с изящна лира
под Олимп, за да бъде взет.
Ако с гълъб такъв ме вика
Бог и дава така сигнал,
то защо не прилича никак
тази птица на гълъб бял?
от молитвения захлас.
И над мен заплашителна птица
с огнен поглед съзирам аз.
Чувам сдържания й ропот
като звън цимбален е той,
като пагубен морски рокот
от гръмлив, побелял прибой.
Ето — виждам — нокти-стомана
висват в синкава светлина,
като пръски от мръсна пяна,
озарени от зла луна.
Аз се плаша. Не я разбирам.
Не съм младият Ганимед,
който броди с изящна лира
под Олимп, за да бъде взет.
Ако с гълъб такъв ме вика
Бог и дава така сигнал,
то защо не прилича никак
тази птица на гълъб бял?
Перевод стихотворения Николая Гумилёва «Птица» на болгарский язык.
Птица
Я не смею больше молиться,
Я забыл слова литаний,
Надо мной грозящая птица,
И глаза у нее — огни.
Вот я слышу сдержанный клекот,
Словно звон истлевших цимбал,
Словно моря дальнего рокот,
Моря, бьющего в груди скал.
Вот я вижу — когти стальные
Наклоняются надо мной,
Словно струи дрожат речные,
Озаряемые луной.
Я пугаюсь, чего ей надо,
Я не юноша Ганимед,
Надо мною небо Эллады
Не струило свой нежный свет.
Если ж это голубь Господень
Прилетел сказать: Ты готов! —
То зачем же он так несходен
С голубями наших садов?